В свят като този, който е изпълнен с хора, които не правят добро един на друг, в името на безкористността, а напротив – интересуват се главно от личната си изгода, това да бъдеш достоен за уважение, си е доста голямо постижение. И доста трудно такова, ако се съди по факта, че хората все по-рядко изграждат личната си ценностна система.
Уважението не е нещо, което всеки получава на готово. Напротив, то трябва да бъде заслужено и то не един път – то трябва да бъде заслужaвано отново и отново, всеки ден. Всъщност, хората, които заслужават уважение, са благородни хора, за които е видно, че умеят да отдават уважение на всеки, който го заслужава.
Има някои принципни неща, които винаги са правили даден човек достоен за уважение. Ако успееш да ги направиш част от лайфстайла си, ти винаги ще бъдеш уважаван от всички, които те заобикалят.
1. Бъди искрен.
Няма какво да се лъжем, дори и понякога да ти се струва, че благородната лъжа ти върши работа, няма нищо по-чисто и достойно за уважение, от чистата истина. И истината наистина отваря врати, това е практически доказано. Понякога може да се срамуваш от това, което си извършил, друг път може да ти се струва, че би ти помогнало да изопачиш истината, за да се представиш в по-добра светлина. Но това са само илюзии – истината винаги излиза наяве и винаги побеждава, колкото и клиширано да ти звучи. Дори и да не си искрен, дори и да не казваш цялата истина, някой ден може само да пострадаш от това, дори и в момента да си си свършил работата.
2. Приеми грешките си и ги признай.
Няма нищо лошо или срамно в това. Всеки от нас греши, защото такава е човешката природа. Не се срамувай, просто запомни, че е много важно да се поучaваш от грешките си, да си изваждаш поука от тях и да не ги допускаш отново, защото можеш да си навредиш. Признавайки грешката си, ти растеш. Една личност не бива да спира да се вдъхновява от собствената си амбиция, а признавайки грешките си ти правиш по няколко крачки напред едновременно. Ако успееш да се поучиш от тях и да престанеш да ги допускаш, ти застилаш личния си път с превъзмогнати трудности.
3. Обмисляй възможността мнението на другите да бъде не по-малко адекватно от твоето.
Това е първото правило на широкоскроения човек. Ако си тесногръд, ти никога няма да допуснеш дори за момент възможността да има някой друг, който да знае ако не повече от теб, то поне толкова, колкото теб. Това е доста грозно. Широкоскроеният човек знае цената си, както и че мнението се различава от ултимативната истина: мнението е лично, то е пристрастно на теб и на вкуса ти, то изразява твоята лична визия за живота; ултимативната истина е истина, валидна за и на фона на целия свят. Има разлика, нали? В такъв случай, какво преди някой друг човек да има мнение, различно от твоето, но не по-малко важно от него?
4. Спазвай обещанията си.
Няма нищо по-достойно за уважение от човек, който обещава нещо и после наистина го изпълнява, спазвайки обещанието си. Това означава, че този човек е отговорен – той е наясно с това, че всяко действие води до някакво последствие и само сериозният, отговорен човек, може да остане със съзнанието за това и да живее в мир и синхрон с всеки свой избор. Не е лесна задача, но определено си струва да опиташ – а в очите на хората, това определено ще е много достойно.
5. Бъди уравновесен.
Крайностите, който избираш, в един момент ще те доведат до задънена улица. Ситуацията може да бъде доста неочаквана и неприятна, затова защо не опиташ да балансираш – златната среда винаги носи положителни резултати със себе си. Носи ти и способността да бъдеш гъвкав и адаптивен, а това пази личността ти ненаранена, каквото и да ти се случва. Не губи контрол над съзнанието си, не се поддавай на първичните емоции – дори и някой да те ядоса, не му отвръщай, не падай на неговото ниво и не бъди като него. Запази самообладание, бъди по-големият човек и просто бъди над нивото му.
Автор: Станита Пехливанова